Прегръдка на брега
Стихва бурята, със теб сме двама,
плискат ни вълните със любов.
Аз съм твоята любима дама,
ти си моят вечен благослов.
Обожавам времето след буря,
то подсказва с ритъм - не грешим.
Не искам спомените да разтуря,
а греховете да си опростим.
Жадувам тази длан гореща,
по лицето страстно да пълзи
и зелените очи отсреща,
пълни с неизплакани сълзи.
Обожавам крехката наивност,
от която черпим светлина,
чистата и искрена взаимност
от неизживяна тишина.
Стихва бурята и с теб копнеем
за парче от слънчева дъга.
Няма време! Трябва да живеем
вплетени в прегръдка на брега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
