13 mar 2008, 19:38

Прегръдка на нощта 

  Poesía
1037 0 7
 

Мълчание, злокобна тишина.

В ушите ми отеква мракът.

И още по-злокобен отпреди,

застила  в мен пустинни самоти.

 

В моменти на настъпилите тъмноти

свистенето на тишината мъчи,

спомените са още по-жестоки,

дълбините още по-дълбоки.

 

Нощта, посивяла, отново ме прегръща.

Мракът пак останал ми е верен.

Тишината - винаги една и съща.

Шумът й - разярен, неравноделен.

© Дида Тенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??