Мълчание, злокобна тишина.
В ушите ми отеква мракът.
И още по-злокобен отпреди,
застила в мен пустинни самоти.
В моменти на настъпилите тъмноти
свистенето на тишината мъчи,
спомените са още по-жестоки,
дълбините още по-дълбоки.
Нощта, посивяла, отново ме прегръща.
Мракът пак останал ми е верен.
Тишината - винаги една и съща.
Шумът й - разярен, неравноделен.
© Дида Тенева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
