Прегръдката на самотата

17 feb 2007, 7:13

Poesía

1108 0 1

Тъмнината прониква бавно в мен,
самотата пръгръща ме с полъх студен.
Тишината безмилостно покрай мен крещи.
Само любовта ми към теб тихо шепти.

Топлината изтива в мрачна празнота.
Нежно рони сълзи нощта.
Дочува се само трясък на врата,
в мъгла обулва се блясъка на любовта.

Очите ми те търсят в тихо отчаяние.
Сетивата ми потъват в твоето обаяние.
Сълзите се стичат по моето лице,
умира в безнадеждност тъжното сърце.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-02-20T21:12:53+02:00

Пишеш добре, даже много добре, но при теб парадоксът идва от това, че ти правиш по-важното - навлизаш дълбоко в любовното преживяване, а допускаш елементарни грешки при изписването на текста. Направи си редакция, а аз те номинирам с една поощрителна шестица.