Прегръдката на самотата
Тъмнината прониква бавно в мен,
самотата пръгръща ме с полъх студен.
Тишината безмилостно покрай мен крещи.
Само любовта ми към теб тихо шепти.
Топлината изтива в мрачна празнота.
Нежно рони сълзи нощта.
Дочува се само трясък на врата,
в мъгла обулва се блясъка на любовта.
Очите ми те търсят в тихо отчаяние.
Сетивата ми потъват в твоето обаяние.
Сълзите се стичат по моето лице,
умира в безнадеждност тъжното сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Малева Всички права запазени
