Feb 17, 2007, 7:13 AM

Прегръдката на самотата

  Poetry
1.4K 0 1

Тъмнината прониква бавно в мен,
самотата пръгръща ме с полъх студен.
Тишината безмилостно покрай мен крещи.
Само любовта ми към теб тихо шепти.

Топлината изтива в мрачна празнота.
Нежно рони сълзи нощта.
Дочува се само трясък на врата,
в мъгла обулва се блясъка на любовта.

Очите ми те търсят в тихо отчаяние.
Сетивата ми потъват в твоето обаяние.
Сълзите  се стичат по моето лице,
умира в безнадеждност тъжното сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш добре, даже много добре, но при теб парадоксът идва от това, че ти правиш по-важното - навлизаш дълбоко в любовното преживяване, а допускаш елементарни грешки при изписването на текста. Направи си редакция, а аз те номинирам с една поощрителна шестица.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...