^^^FEQ^^^ (Елица Малева)
20 14
17 февр. 2007 г., 07:13

Прегръдката на самотата 

  Поэзия
1084 0 1

Тъмнината прониква бавно в мен,
самотата пръгръща ме с полъх студен.
Тишината безмилостно покрай мен крещи.
Само любовта ми към теб тихо шепти.

Топлината изтива в мрачна празнота.
Нежно рони сълзи нощта.
Дочува се само трясък на врата,
в мъгла обулва се блясъка на любовта.

Очите ми те търсят в тихо отчаяние.
Сетивата ми потъват в твоето обаяние.
Сълзите  се стичат по моето лице,
умира в безнадеждност тъжното сърце.

© Елица Малева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пишеш добре, даже много добре, но при теб парадоксът идва от това, че ти правиш по-важното - навлизаш дълбоко в любовното преживяване, а допускаш елементарни грешки при изписването на текста. Направи си редакция, а аз те номинирам с една поощрителна шестица.
Предложения
: ??:??