15 ene 2009, 20:34

Прегръдката на тишината

1.3K 1 12
Спусни се с мен в индиговите нощи.
Там залезни слънца угасват в здрача.
И водопади от звезди, които светят още,
поставят нерешени диамантени задачи.

Ела в мечтите ми, там приказни комети
летят в нощта на бялото вълшебство.
Изтрий сълзите ми, хвани ме за ръцете
върни ме в някогашното любимо детство.

Последвай ме... Недоразбрана нежност
се плиска тихо в утринна прегръдка.
Да замълчим за миг. Ефирна неизбежност
подтиква ни нататък. Нова стъпка...

Бъди във мрака моето сияние.
Ела със мен, да слезем в долината.
Душите ни - потънали в мълчание...
Отпуснати в прегръдката на тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...