Jan 15, 2009, 8:34 PM

Прегръдката на тишината 

  Poetry » Love
1120 1 12
Спусни се с мен в индиговите нощи.
Там залезни слънца угасват в здрача.
И водопади от звезди, които светят още,
поставят нерешени диамантени задачи.
Ела в мечтите ми, там приказни комети
летят в нощта на бялото вълшебство.
Изтрий сълзите ми, хвани ме за ръцете
върни ме в някогашното любимо детство.
Последвай ме... Недоразбрана нежност
се плиска тихо в утринна прегръдка.
Да замълчим за миг. Ефирна неизбежност
подтиква ни нататък. Нова стъпка... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??