beti
421 4580
6 jun 2015, 22:15

Прегърни ме 

  Poesía
1605 1 12

 

Не ми трябват крила* – всяка нощ съм небе

и надничам в очите ти с вятъра

спи градът уморен и тепетата спят

само ние будуваме някъде...

 

... ти безпътно желан аз безплътно сама –

две хлапета завинаги влюбени

аз в безкрайно море ти в далечна Луна
и навярно понякога в облаци...

а отдавна мълчим всеки в своя си свят
и дори тази нощ си мълчиме...
спи градът между нас и посоките спят

не ни трябват крила... прегърни ме!

 

 

* - в отговор на Довереница (Дочка Василева) в "Продължи с последното от мен...":

"... а болката простенваща в нозете
ме връща в спомена когато бях с крила... "

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бисерче...
  • Бети, искам да ти благодаря от цялото си сърце, за удоволствието, което ми достави четейки твоят стих! Всяка дума, всеки ред е точно на мястото си и залива като вълна, която ме погълна на финала и ме остави без дъх!
    Прекрасно!!! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Много хубаво!
  • ... да бяга може всеки !
    Не за първи път провокираш думи в мен, Дочка...

    Благодаря!
  • Е не може съвсем без криле...
    Има случаи спешни понякога -
    да си там за минутка поне,
    а след туй надалеч да избягаш.
  • харесах.
  • Благодаря!

    Таня !
  • Силно!
    Финалът ненатрапено внушава, че любовта ни окрилява с невидими крила.
    Много ми хареса.
  • Прекрасно! Красивата поезия няма нужда от анализи, защото тя казва всичко!
    Поздравявам те!
  • Нямаш представа колко добре се чувствам, когато видя името ти... И после - два пъти повече, когато прочета новата перличка
Propuestas
: ??:??