Прегърни ме
Не ми трябват крила* – всяка нощ съм небе
и надничам в очите ти с вятъра
спи градът уморен и тепетата спят
само ние будуваме някъде...
... ти безпътно желан аз безплътно сама –
две хлапета завинаги влюбени
аз в безкрайно море ти в далечна Луна
и навярно понякога в облаци...
а отдавна мълчим всеки в своя си свят
и дори тази нощ си мълчиме...
спи градът между нас и посоките спят
не ни трябват крила... прегърни ме!
* - в отговор на Довереница (Дочка Василева) в "Продължи с последното от мен...":
"... а болката простенваща в нозете
ме връща в спомена когато бях с крила... "
© Бехрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бисерче...
-
-
Бети, искам да ти благодаря от цялото си сърце, за удоволствието, което ми достави четейки твоят стих! Всяка дума, всеки ред е точно на мястото си и залива като вълна, която ме погълна на финала и ме остави без дъх!
Прекрасно!!! Поздравления! -
Благодаря!
-
Много хубаво!
-
... да бяга може всеки!
Не за първи път провокираш думи в мен, Дочка...
Благодаря! -
Е не може съвсем без криле...
Има случаи спешни понякога -
да си там за минутка поне,
а след туй надалеч да избягаш. -
харесах.
-
Благодаря!
Таня! -
Силно!
Финалът ненатрапено внушава, че любовта ни окрилява с невидими крила.
Много ми хареса. -
Прекрасно! Красивата поезия няма нужда от анализи, защото тя казва всичко!
Поздравявам те! -
Нямаш представа колко добре се чувствам, когато видя името ти... И после - два пъти повече, когато прочета новата перличка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
