Прегърни ме, лъч...
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора,
грамофонът стар отдавна сън не спи.
Дъждецът заедно с гласа на саксофона
допълва се; той бавно ритъма брои и
стича истината в ямите на мойто
съществуване.
Прегърни ме, лъч на свободата…
А после... приготви се за сбогуване!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Драгомир Лаброев Todos los derechos reservados
