29 abr 2017, 21:46

Прегърни ме, лъч... 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
987 1 4

Самотен лъч обгърна косите на една върба –

величествен зелен воал.

И полъх лек  през тях премина

сякаш с пръсти по завеса от кристал.

 

Фотьойла сложил съм на двора,

грамофонът стар отдавна сън не спи.

Дъждецът заедно с гласа на саксофона

допълва се; той бавно ритъма брои и

 

стича истината в ямите на мойто

съществуване.

Прегърни ме, лъч на свободата…

А после... приготви се за сбогуване! 

© Драгомир Лаброев Todos los derechos reservados

28.4.2017 г. 

Драгомир Лаброев

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??