DragonLlabroe (Драгомир Лаброев)
79 86
Apr 29, 2017, 9:46 PM

Прегърни ме, лъч... 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
4.8 / 4
1147 1 4
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора,
грамофонът стар отдавна сън не спи.
Дъждецът заедно с гласа на саксофона
допълва се; той бавно ритъма брои и
стича истината в ямите на мойто
съществуване.
Прегърни ме, лъч на свободата…
А после... приготви се за сбогуване!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

28.4.2017 г. 

Драгомир Лаброев

The work is a contestant:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

15 place

Random works
  • kesten_2 Стъклена жена
    Стъклена жена
  • Burns Change
    This life is an attempt at flight at the hands of the almighty gravity dragging all existence underg...
  • SoulBansha (F. G. R.) Corrosed heart
    I drown in your lies and complains, no more want to see your face. It's impossible to try to break m...
  • Burns She, The Willow
    River's almost still Me, in its embrace Floating like a leaf Beneath the weeping willow Hanging down...

More works »