29 апр. 2017 г., 21:46

Прегърни ме, лъч... 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
4.8 / 4
1101 1 4
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора,
грамофонът стар отдавна сън не спи.
Дъждецът заедно с гласа на саксофона
допълва се; той бавно ритъма брои и
стича истината в ямите на мойто
съществуване.
Прегърни ме, лъч на свободата…
А после... приготви се за сбогуване!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев Все права защищены

28.4.2017 г. 

Драгомир Лаброев

Произведение участвует в конкурсе:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

15 место

Предложения