6 dic 2005, 21:17

Преход

  Poesía
1.7K 0 8

                      Преход

 

Капчици немощни, мънички, боси

с хиляди чакащи малки въпроси

капват унило на моята длан,

мръзнещи бавно във снежен юрган.

 

Капчици плачещи, хлипащо падат,

сякаш изгубени някъде в Адът

Ледени, мокри от снежни искри  

Времето спира, потъва, гори...

 

Сняг от небето на меки парцали

ражда планети от пухкави зали

С хиляди, чакащи, малки въпроси

падат снежинки, усмихнати, боси.

 

Капчици снежни, изпълнени с младост

виждат небето да хлипа от радост.

Хиляди падащи, малки лица

идват да литнат със нови крилца.


                        2002г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Турийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...