6.12.2005 г., 21:17 ч.

Преход 

  Поезия
1376 0 8

                      Преход

 

Капчици немощни, мънички, боси

с хиляди чакащи малки въпроси

капват унило на моята длан,

мръзнещи бавно във снежен юрган.

 

Капчици плачещи, хлипащо падат,

сякаш изгубени някъде в Адът

Ледени, мокри от снежни искри  

Времето спира, потъва, гори...

 

Сняг от небето на меки парцали

ражда планети от пухкави зали

С хиляди, чакащи, малки въпроси

падат снежинки, усмихнати, боси.

 

Капчици снежни, изпълнени с младост

виждат небето да хлипа от радост.

Хиляди падащи, малки лица

идват да литнат със нови крилца.


                        2002г.

© Гергана Турийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??