Преход
Преход
Капчици немощни, мънички, боси
с хиляди чакащи малки въпроси
капват унило на моята длан,
мръзнещи бавно във снежен юрган.
Капчици плачещи, хлипащо падат,
сякаш изгубени някъде в Адът
Ледени, мокри от снежни искри
Времето спира, потъва, гори...
Сняг от небето на меки парцали
ражда планети от пухкави зали
С хиляди, чакащи, малки въпроси
падат снежинки, усмихнати, боси.
Капчици снежни, изпълнени с младост
виждат небето да хлипа от радост.
Хиляди падащи, малки лица
идват да литнат със нови крилца.
2002г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Турийска Всички права запазени
Браво! 6