Преход
Преход
Капчици немощни, мънички, боси
с хиляди чакащи малки въпроси
капват унило на моята длан,
мръзнещи бавно във снежен юрган.
Капчици плачещи, хлипащо падат,
сякаш изгубени някъде в Адът
Ледени, мокри от снежни искри
Времето спира, потъва, гори...
Сняг от небето на меки парцали
ражда планети от пухкави зали
С хиляди, чакащи, малки въпроси
падат снежинки, усмихнати, боси.
Капчици снежни, изпълнени с младост
виждат небето да хлипа от радост.
Хиляди падащи, малки лица
идват да литнат със нови крилца.
2002г.
© Гергана Турийска All rights reserved.
Браво! 6