Прежалени

Прежалени

Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя,
дъх затаили,
прегръщат водата,
прежалили цвят.

И любовта ли, така се прежалва във време дъждовно,
когато чувства събрани, от капчука се стичат.
И слънце, зад облаци скрито, виновно,
затова, че не топли тези, които обичат.

Залезът вика при себе си този наш ден,
виждаме, как бавно отива си над хълмове алени.
Идва нощта, ще има ли в нея миг споделен,
не зная, моите чувства са вече прежалени.

Явор Перфанов
23.06.2020 г.
Г. Оряховица