Jun 24, 2020, 11:46 PM

Прежалени

  Poetry » Civic
763 1 0

Прежалени

 

 

Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя,
дъх затаили,
прегръщат водата,
прежалили цвят.

 

И любовта ли, така се прежалва във време дъждовно,
когато чувства събрани, от капчука се стичат.
И слънце, зад облаци скрито, виновно,
затова, че не топли тези, които обичат.

 

Залезът вика при себе си този наш ден,
виждаме, как бавно отива си над хълмове алени.
Идва нощта, ще има ли в нея миг споделен,
не зная, моите чувства са вече прежалени.

 

Явор Перфанов
23.06.2020 г.
Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...