23 ago 2020, 16:10

Преждевременно

1.2K 8 10

Между два живота - тишина.

Толкова гальовна на моменти.

Друга - като връх на планина

с пропасти, от ярост по-проклети.

 

Между два живота - страхове.

Голи и облечени без време.

Режещи със нож от ветрове

и готови всичко да ти вземат.

 

Между два живота - необят.

Тишината твоя страх излюпва

в полога на непроплакал свят,

преждевременно яйцето счупил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук ли си? Радвам се, че се отби, Ники! И че съприживя написаното от мен!😃
  • Много е хубаво Мери!
    Чудесни сте🍀🍀🍀
  • Ирка, твоят коментар ме накара да се почувствам специална!💞😃💞
    Много ми харесва тази сплотеност и стремежа за творческо надграждане при свързаните произведения. Благодаря ти сърдечно!💕
  • Като тримата тенори сте, феноменални! Браво и на трите ви, момичета 🌹🌹🌹
  • Написах отговор на коментарите ви, а къде го пратих, не знам!🤣 Дори проверих под другите стихотворения от творческата тройка, само че не го открих. Е, нов ще напиша тогава.😃
    Краси - благодаря ти за вдъхновението!💕
    Наде, получаваш аплодисменти за бързото и достойно творческо включване!👏
    Мони, Марианка, а на вас поднасям поздрав с благодарност, че съприживяхте написаното от мен!💕🌹

По дългите минути слиза вятър 🇧🇬

Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...
1.2K 10 17

Междувременно 🇧🇬

Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
1K 6 10

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...