23.08.2020 г., 16:10

Преждевременно

1.2K 8 10

Между два живота - тишина.

Толкова гальовна на моменти.

Друга - като връх на планина

с пропасти, от ярост по-проклети.

 

Между два живота - страхове.

Голи и облечени без време.

Режещи със нож от ветрове

и готови всичко да ти вземат.

 

Между два живота - необят.

Тишината твоя страх излюпва

в полога на непроплакал свят,

преждевременно яйцето счупил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук ли си? Радвам се, че се отби, Ники! И че съприживя написаното от мен!😃
  • Много е хубаво Мери!
    Чудесни сте🍀🍀🍀
  • Ирка, твоят коментар ме накара да се почувствам специална!💞😃💞
    Много ми харесва тази сплотеност и стремежа за творческо надграждане при свързаните произведения. Благодаря ти сърдечно!💕
  • Като тримата тенори сте, феноменални! Браво и на трите ви, момичета 🌹🌹🌹
  • Написах отговор на коментарите ви, а къде го пратих, не знам!🤣 Дори проверих под другите стихотворения от творческата тройка, само че не го открих. Е, нов ще напиша тогава.😃
    Краси - благодаря ти за вдъхновението!💕
    Наде, получаваш аплодисменти за бързото и достойно творческо включване!👏
    Мони, Марианка, а на вас поднасям поздрав с благодарност, че съприживяхте написаното от мен!💕🌹

По дългите минути слиза вятър

Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...
1.2K 10 17

Междувременно

Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...
1K 6 10

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...