17 jun 2007, 21:12

Прекалено

  Poesía
986 0 4

"Не плачи"?! Така ли? Да не плача?!
Познай за кой са тези сълзи.
Бариерата аз се опитвам да прекрача,
но не ще забравят всичко моите очи.
Очи, видяли прекалено много, за да са щастливи.
Дъждът във тях се сипе като из ведро...
Уморени от са от плач, но още са живи -
живи до болка, за добро или зло...
Треперя, не от студ, а от любов.
Ей, случайно да си виждал сърцето ми?!
Да ми подариш своето, уж бе готов,
а остави празни ръцете ми...
Ръце, по които блуждаят следи...
Следи от горещото, тръпнещо тяло.
Прекалено много са те докосвали преди,
всяка част от теб са разгадали.
Обвинения, клетви и прочие...
Проклятия, думи изкусни.
Вяра във измисленото непорочие,
кълнат тъй грозно красивите устни...
Устни, целуващи тъй механично...
Прекалено са усещали, за да могат сега...
Друг да целуват е тъй безразлично,
търсят пътя към твойта душа...
Сега съм нищо, просто малка шепа прах.
Огънят е угасен - от сълзите по лицето ми...
Сега тлея бавно, благодарение на тях,
а в празнината нищо не остава... във сърцето ми...
Захвърленото ми, изстрадало сърце невзрачно...
което ти разкъса с нокти и забрави, нали?
Няма капка светлина, всичко е мрачно...
а сърцето прекалено те обича, за да ти отмъсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма смисъл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси...Не съм преживяла всичката болка,която е в стиховете ми,защото не бих била достатъчно силна,за да я понеса.Но пък всичко,което пиша съм го усетила...Може би в околните,в тъгата,която забелязвам у хората,които ме заобикалят и т.н.Просто се опитвам да се поставя на тяхно място.Не мисля,че Ани ме упреква. Просто се опитах да кажа,че възрастта не ми пречи да съм маалко по-различна от връстниците ми. ;]
  • Прекалено тъжно!!Надявам се да не си усетила написаното!
  • Аз обаче не мога да разбера,какво от това,че съм на 12?!Има едно стихотворение от моите-Едно невинно дете...Прочети го. ;] Мисля,че въпреки,че съм на 12,мога да усещам нещата по много различен начин...и не виждам какво му е лошото...Това,че стиховете ми са мрачни,не значи,че съм някакво абсолютно депресирано и отчаяно от живота пубертетче ;] Просто изпадам понякога в такива състояния...
  • Много е тъжно!
    Но си само на 12!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....