Прекалено
"Не плачи"?! Така ли? Да не плача?!
Познай за кой са тези сълзи.
Бариерата аз се опитвам да прекрача,
но не ще забравят всичко моите очи.
Очи, видяли прекалено много, за да са щастливи.
Дъждът във тях се сипе като из ведро...
Уморени от са от плач, но още са живи -
живи до болка, за добро или зло...
Треперя, не от студ, а от любов.
Ей, случайно да си виждал сърцето ми?!
Да ми подариш своето, уж бе готов,
а остави празни ръцете ми...
Ръце, по които блуждаят следи...
Следи от горещото, тръпнещо тяло.
Прекалено много са те докосвали преди,
всяка част от теб са разгадали.
Обвинения, клетви и прочие...
Проклятия, думи изкусни.
Вяра във измисленото непорочие,
кълнат тъй грозно красивите устни...
Устни, целуващи тъй механично...
Прекалено са усещали, за да могат сега...
Друг да целуват е тъй безразлично,
търсят пътя към твойта душа...
Сега съм нищо, просто малка шепа прах.
Огънят е угасен - от сълзите по лицето ми...
Сега тлея бавно, благодарение на тях,
а в празнината нищо не остава... във сърцето ми...
Захвърленото ми, изстрадало сърце невзрачно...
което ти разкъса с нокти и забрави, нали?
Няма капка светлина, всичко е мрачно...
а сърцето прекалено те обича, за да ти отмъсти.
© Няма смисъл All rights reserved.
Просто се опитах да кажа,че възрастта не ми пречи да съм маалко по-различна от връстниците ми. ;]
