25 sept 2006, 11:30

Прекалено близо... 

  Poesía
697 0 3

Прекалено близо си до мене ти,
задушаваш ме,нима е възможно това?
От деня в който се появи,
си мисля,че с всяка дума непрестанно пак и пак греша...

Прекалено близо съм до теб,
задушавам те,не искам,но го правя по навик сякаш.
Нерви имаш,не са от стомана,и ти си човек,
и без да осъзнаваш до късно пак ме чакаш...

Прекалено далечен си ми ти,
толкова много ни пречи днес.
Преди да е късно,от себе си сърцето ми раздели,
дано занапред имаш в живота повече късмет...

Прекалено далечна съм ти аз,
Прекалено много грешки позволих да ни се случат...
Толкова тясно е в този малък свят,
а в мен мълчанието всичко останало пречупи...

Прекалено много държа на теб,
за да продължавам да те мъча с безсмислени думи.
Където и да си,от сърце желая ти късмет...
Прекалено далеч е чувството от нас,но наблизо съм аз,чу ли?...

 

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??