Прекалено близо...
Прекалено близо си до мене ти,
задушаваш ме,нима е възможно това?
От деня в който се появи,
си мисля,че с всяка дума непрестанно пак и пак греша...
Прекалено близо съм до теб,
задушавам те,не искам,но го правя по навик сякаш.
Нерви имаш,не са от стомана,и ти си човек,
и без да осъзнаваш до късно пак ме чакаш...
Прекалено далечен си ми ти,
толкова много ни пречи днес.
Преди да е късно,от себе си сърцето ми раздели,
дано занапред имаш в живота повече късмет...
Прекалено далечна съм ти аз,
Прекалено много грешки позволих да ни се случат...
Толкова тясно е в този малък свят,
а в мен мълчанието всичко останало пречупи...
Прекалено много държа на теб,
за да продължавам да те мъча с безсмислени думи.
Където и да си,от сърце желая ти късмет...
Прекалено далеч е чувството от нас,но наблизо съм аз,чу ли?...
© Александра Матеева All rights reserved.
