19 oct 2006, 16:28

Прекланям се!!!

  Poesía
845 0 12


/моля ви без оценки/

Ти си,като майката орлица,

чедата свои не изостави,

бранеше ги, като лъвица

и никога сили не пожали!

Като ангела небесен ти си,

всички с доброта даряваш,

няма в тебе тъмни мисли,

сърцето си за нас отваряш!

Живота твой бе изпитание...

сама отгледа трите си деца,

не потърси нивга подаяние,

прекланям се пред теб сега!

На внуците с любов се радваш,

и хора силни от тях направи.

Кажи ми как сама успяваш...

защо не сведе  никога глава?!

Когато лошото се случи....

до последно ти там стоя,

отново всички нас научи,

че майката е до своите чеда!!!

...............................................

Прекланям се и ти благодаря!


Бъди с нас по-дълго.....има още какво да научим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....