/моля ви без оценки/
Ти си,като майката орлица,
чедата свои не изостави,
бранеше ги, като лъвица
и никога сили не пожали!
Като ангела небесен ти си,
всички с доброта даряваш,
няма в тебе тъмни мисли,
сърцето си за нас отваряш!
Живота твой бе изпитание...
сама отгледа трите си деца,
не потърси нивга подаяние,
прекланям се пред теб сега!
На внуците с любов се радваш,
и хора силни от тях направи.
Кажи ми как сама успяваш...
защо не сведе никога глава?!
Когато лошото се случи....
до последно ти там стоя,
отново всички нас научи,
че майката е до своите чеда!!!
...............................................
Прекланям се и ти благодаря!
Бъди с нас по-дълго.....има още какво да научим!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Ще го препиша и покажа на баба.......