7 nov 2005, 10:52

Прекрасен бе света

  Poesía
1.7K 0 4
Прекрасен бе света,
когато го открих.
Описах го във стих.
Погледнах го. Изтръпнах.
Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен, и студен,
и мръсен, и навъсен,
и грозен, и окъсан.
- Къде е добротата му,
запитах се примряла.
Къде е красотата му,
премяната му бяла?... -
Дали го развалих
със тоя, моя стих?...
- Едва ли,
каза някой -
света си е такъв,
но ти си заблудена.
- Възможно е, отвърнах
ядосана, смутена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидара Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!!!
    Браво!
  • Много благодаря: ) Радвам се, че ви е харесало!
  • Присъединявам се към коментара на Георги Колев. Блестящо! Страшно ми хареса.
  • Браво!
    Много ми хареса!
    Много хубав стил:

    "Защото там пред мен,
    той беше променен -
    и мрачен и студен,
    и мръсен и навъсен,
    и грозен и окъсан."

    Направо Гео Милев

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....