Прекрасен бе света
Прекрасен бе света,
когато го открих.
Описах го във стих.
Погледнах го. Изтръпнах.
Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен, и студен,
и мръсен, и навъсен,
и грозен, и окъсан.
- Къде е добротата му,
запитах се примряла.
Къде е красотата му,
премяната му бяла?... -
Дали го развалих
със тоя, моя стих?...
- Едва ли,
каза някой -
света си е такъв,
но ти си заблудена.
- Възможно е, отвърнах
ядосана, смутена.
когато го открих.
Описах го във стих.
Погледнах го. Изтръпнах.
Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен, и студен,
и мръсен, и навъсен,
и грозен, и окъсан.
- Къде е добротата му,
запитах се примряла.
Къде е красотата му,
премяната му бяла?... -
Дали го развалих
със тоя, моя стих?...
- Едва ли,
каза някой -
света си е такъв,
но ти си заблудена.
- Възможно е, отвърнах
ядосана, смутена.
© Божидара Иванова All rights reserved.
