7.11.2005 г., 10:52 ч.
Прекрасен бе света
Прекрасен бе света,
когато го открих.
Описах го във стих.
Погледнах го. Изтръпнах.
Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен, и студен,
и мръсен, и навъсен,
и грозен, и окъсан.
- Къде е добротата му,
запитах се примряла.
Къде е красотата му,
премяната му бяла?... -
Дали го развалих
със тоя, моя стих?...
- Едва ли,
каза някой -
света си е такъв,
но ти си заблудена.
- Възможно е, отвърнах
ядосана, смутена.
когато го открих.
Описах го във стих.
Погледнах го. Изтръпнах.
Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен, и студен,
и мръсен, и навъсен,
и грозен, и окъсан.
- Къде е добротата му,
запитах се примряла.
Къде е красотата му,
премяната му бяла?... -
Дали го развалих
със тоя, моя стих?...
- Едва ли,
каза някой -
света си е такъв,
но ти си заблудена.
- Възможно е, отвърнах
ядосана, смутена.
© Божидара Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много благодаря: ) Радвам се, че ви е харесало!
-
Присъединявам се към коментара на Георги Колев. Блестящо! Страшно ми хареса.
-
Браво!
Много ми хареса!
Много хубав стил:
"Защото там пред мен,
той беше променен -
и мрачен и студен,
и мръсен и навъсен,
и грозен и окъсан."
Направо Гео Милев
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!