10 abr 2019, 10:24

Прекрасна обвивка

777 0 2

 

Обвивка прекрасна -
така се захласнах,
че вятърът спря.
В непрогледна тъма
подгони ме звярът
на мисъл смутена -
дали съм навреме 
дошла да завзема 
и твойта невинна душа?
Дали е случайно,
че паднах в несвяст -
крехка млада топола
пред солиден млад бряст?

 

Je suis tombée amoureuse
и душата ми гола 
се стопли тогаз,
а навън беше мраз,
но аз не изстинах,
и дъжд заваля,
но суха аз минах
и през тая стихия,
за да осъзная съвсем,
че днес паднах в плен
от твоето чудо сразена.

 

03.2001


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РоузМадърColdRevenge Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, Лия, че си почувствала същото, което и аз пишейки стиха
  • Ако взема да го цитирам, ще трябва да цитирам цялото...
    Харесва ми картината, на чувствата, които описваш, и образите на тополата и бряста се оформят, като жива картина. Благодаря!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...