Apr 10, 2019, 10:24 AM

Прекрасна обвивка

  Poetry » Love
775 0 2

 

Обвивка прекрасна -
така се захласнах,
че вятърът спря.
В непрогледна тъма
подгони ме звярът
на мисъл смутена -
дали съм навреме 
дошла да завзема 
и твойта невинна душа?
Дали е случайно,
че паднах в несвяст -
крехка млада топола
пред солиден млад бряст?

 

Je suis tombée amoureuse
и душата ми гола 
се стопли тогаз,
а навън беше мраз,
но аз не изстинах,
и дъжд заваля,
но суха аз минах
и през тая стихия,
за да осъзная съвсем,
че днес паднах в плен
от твоето чудо сразена.

 

03.2001


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, Лия, че си почувствала същото, което и аз пишейки стиха
  • Ако взема да го цитирам, ще трябва да цитирам цялото...
    Харесва ми картината, на чувствата, които описваш, и образите на тополата и бряста се оформят, като жива картина. Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...