няма_смисъл (Радост Вълчева)
100 321
29 ago 2013, 12:28

Прекръстен 

  Poesía
574 0 1

Като мъртва кожа те олющвам,

свалям те от тялото си вече,

смятам с друго име да те кръстя,

от днес си Спомен тъй далечен.

Спомене, ти беше мимолетен,

но вечността във мене си остави

и забрави с тебе да я вземеш,

тъй както някога и мен забрави...

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вечността във мене си остана. Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??