няма_смисъл (Радост Вълчева)
100 321
29.08.2013 г., 12:28 ч.

Прекръстен 

  Поезия
573 0 1

Като мъртва кожа те олющвам,

свалям те от тялото си вече,

смятам с друго име да те кръстя,

от днес си Спомен тъй далечен.

Спомене, ти беше мимолетен,

но вечността във мене си остави

и забрави с тебе да я вземеш,

тъй както някога и мен забрави...

© Радост Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вечността във мене си остана. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??