28 may 2007, 12:36

Преквалификация

  Poesía
1.2K 0 5
Пространството си легна гладно.
И какво от това?
Ферментира действителността
във бъчва от Дървото на познанието.
И ореолите се преквалифицираха
                                           във обръчи,
предпазващи я от разпадане.
Олтарите - в кръчмарски маси,
                                           иконостасите -
във закачалки
                      за лице-мерени наметала.
Не са ни нужни молитви.
Имаме си имена.

Пространството пари.
На Входа, Ключарят
проверява лични карти,
Скрижали-пропуски
                                     за Вечността.

Пространството се буди абстинентно.
И какво от това?

Не са ни нужни икони.
Имаме си огледала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...