Прекършени

11 may 2019, 18:36

Poesía » Filosófica

647 1 2

Самотните хора познавам

В очите те нямам сълзи

С чувствата много внимават

В душата им дръзки мечти.

Самотни, но винаги горди

В небето те търсят звезди

Преминават, сами неуморно

Животът ги рано кали!

Ръцете си морни протягат

Едва да докоснат смехът

С величествен поглед остават

Дори да са слети с грехът!

По пътят си земен препускат

С прекършени, нежни слова

Душата си тъжна отпускат

На ивици в мокра бреза !

На тях ли светът се крепи?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vladetoned (Владислав Недялков)

2019-05-13T10:31:07+03:00

Красива и запомняща се поанта:
"Душата си тъжна отпускат
На ивици в мокра бреза !"

Поздравления и от мен!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-05-11T18:50:34+03:00

Верен извод за самотните хора.Те като ли живеят само за другите.