Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
11 may 2019, 18:36

Прекършени

1.1K 1 1

Самотните хора познавам

В очите те нямам сълзи

С чувствата много внимават

В душата им дръзки мечти.

 

Самотни, но винаги горди

В небето те търсят звезди

Преминават, сами неуморно

Животът ги рано кали!

 

Ръцете си морни протягат

Едва да докоснат смехът

С величествен поглед остават

Дори да са слети с грехът!

 

По пътят си земен препускат

С прекършени, нежни слова

Душата си тъжна отпускат

На ивици в мокра бреза !

 

На тях ли светът се крепи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0