Самотните хора познавам

В очите те нямам сълзи

С чувствата много внимават

В душата им дръзки мечти.

Самотни, но винаги горди

В небето те търсят звезди

Преминават, сами неуморно

Животът ги рано кали!

Ръцете си морни протягат

Едва да докоснат смехът

С величествен поглед остават

Дори да са слети с грехът!

По пътят си земен препускат

С прекършени, нежни слова

Душата си тъжна отпускат

На ивици в мокра бреза !

На тях ли светът се крепи?