Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди
В небето те търсят звезди
Преминават, сами неуморно
Животът ги рано кали!
Ръцете си морни протягат
Едва да докоснат смехът
С величествен поглед остават
Дори да са слети с грехът!
По пътят си земен препускат
С прекършени, нежни слова
Душата си тъжна отпускат
На ивици в мокра бреза !
На тях ли светът се крепи?
© Мария Николова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
