14 may 2020, 0:45

Прелетен летен тен

  Poesía » Otra
757 0 0

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,

буревестно прелетя през орбитата ми,

докато очите ми впити в празнотата

очакваха жарта на изгрева ти.

Но ще продължа поне още вечност

да споделям изнурените си сетива

с унинието на прежълтяващите хоризонти.

Поколения мразещи ме мисли-еднодневки

ще се стремят яростно да се покрият с тен

от язвителното тлеене на самозаблудите ми.

Ще късам сънищата си по дължина,

ще заключвам сълзите си в юлска лава

и може би един ден - кой знае -

това проклето затъмнение,

гризящо мълчаливо чувствата ми,

ще се свлече изплашено и засрамено

от грохота на тичащите ти глезени,

открили пътечката от сърдечни трохи,

която с бонзайско търпение

пазя само за теб...

 

На зигзаг извито е лятото

и тялото ти паяжинно пружинира

обитавано от безброй отсъствия.

Не ме е грижа, че прогонваш умело любовта

със старанието на грациозен маг,

пестеливо пропускаш всякакъв намек за това.

Миазмената ми същност разплисква

дори и дълго удържаната наплашена нежност,

която ще прелее в един страшен миг –

беззвучен,

прокълнат,

неразпознаваем.

После ще си тръгна,

а след мен ще се развява

само едно пропукано „обичам те”–

дълго да боли,

дълго да тежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...