Marielli_De_Sing

46 el resultado

Унинието никнещо след Нея (О, мой тъжнооки принце) 🇧🇬

Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...
804 1

След прилива на избледнелите блянове 🇧🇬

От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...
740 2

Прелетен летен тен 🇧🇬

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...
746

Последен леден ден 🇧🇬

Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
767

Forelsket 🇧🇬

Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...
1.1K 1 4

Жилото на безприсъствието ти 🇧🇬

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
765

Суверен на сърцето ми - сувенир в ръцете ти 🇧🇬

По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
741

Феерия на фаталистични фрески 🇧🇬

Пропиляни са звуците,
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...
846

Някъде отвъд - някога завинаги 🇧🇬

Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...
758

Задчувствие 🇧🇬

Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...
769

Билото на всички плачещи дракони 🇧🇬

Не е невъзможно да се влюбиш
в човек, във дракон или в залез,
но по-добре да не го правиш,
за да запазиш сърцето си цяло.
Под озъбената луна на тялото ми ...
1.4K

Вшити във все още неотречения чар 🇧🇬

Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
670

Хилядите п(р)олети на страстта 🇧🇬

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...
678 4

Застивам на прашинка болка от теб 🇧🇬

Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...
654

Съзрях и те съзрях 🇧🇬

Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
830

Босоног е сънят на изгубените таралежи 🇧🇬

Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път ...
1.5K 2

Обич моя, бич мой! 🇧🇬

Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време. ...
885

Ще осияя мрака ти 🇧🇬

Оскотелите ми спомени
тъгуват в сляпата си градина,
далеч от твоята сянка.
Ръцете ми са осиротели
за твоите плахи, ...
723

Пазители на ветровити сънища 🇧🇬

От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
893

Ръцете ти са предизвикване за изгрев 🇧🇬

Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи. ...
761

Тъгата ми е в пролетна ремисия 🇧🇬

Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
659 1

Вселените се раждат от сърца 🇧🇬

Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд ...
1K

Целувай ме във бял, безмълвен огън 🇧🇬

Мое пораснало бяло момче с летни очи,
троша дъжда с грохота на сърцето си –
безкрайната тъга да плисне
по прозорците на мрака
и да го разтупти в най-страшната смърт, ...
674 1

Залезът на рухващите ни очи 🇧🇬

В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв ...
683

Синхронизация на пролетните липси 🇧🇬

Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено. ...
965 2

Влей ме изящно в тъгата си 🇧🇬

Душата ми си ляга кехлибарена,
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето, ...
738 2

Между две несбъднати сълзи 🇧🇬

Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
784 2

Извън хербария на този живот 🇧🇬

В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
834 2

Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма 🇧🇬

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
812

Сърдечна облачност 🇧🇬

Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени ...
947 2 3

Ние сме мъглата 🇧🇬

Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...
830 2

Тронът на нашата слятост 🇧🇬

Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти... ...
700 1

Стихотворение за масово поразяване 🇧🇬

Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...
722 2

Увехнали сърца 🇧🇬

Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове ...
670 3

Ята под сърдечен похлупак 🇧🇬

В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
1K 2

В синия час на копнежа 🇧🇬

В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
702

Лунен хляб за звездните сърпове 🇧🇬

Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...
1.3K 1 9

Ноктюрно за обречени 🇧🇬

Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
900 2