Прелита чайка

Прелита чайка

Прелита чайка тихо над вълните

И лек ветрец разрошва ти косите.

Подаваш ми в дланта си малка мида

И нежно шепнеш ми „Обичам те!”.

Морето в унес слуша твоите думи,

Лъчите слънчеви издигат ги нагоре

И няма сила във безкрая,

Която тяхната магия да разбие.

Мечтала съм за тези думи,

Мечтала съм за този миг.

Ти и морето ми сбъднахте мечтата

И вече знам какво е от обич да летиш.