Прелита чайка
Прелита чайка
Прелита чайка тихо над вълните
И лек ветрец разрошва ти косите.
Подаваш ми в дланта си малка мида
И нежно шепнеш ми „Обичам те!”.
Морето в унес слуша твоите думи,
Лъчите слънчеви издигат ги нагоре
И няма сила във безкрая,
Която тяхната магия да разбие.
Мечтала съм за тези думи,
Мечтала съм за този миг.
Ти и морето ми сбъднахте мечтата
И вече знам какво е от обич да летиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
