Стоя на прага, в душа ми вали.

Кървави облаци над мен са надвиснали.

Бурята как да спра, от мъката да се отърва...

Стоя на прага със празни очи.

Във пътя се взирам и търся следи...

За лъч на надежда простора оглеждам.

Стоя на прага.., не няма да плача.

За някого там все още нещо знача.

Дълбоко в себе си скръбта ще скрия.

Тъгата от лицето ще изтрия.

Стоя на прага, посрещам зората.

Не само ти си на земята.

А с този нов ден,

идва и нова надежда за мен.