Стоя на прага, в душа ми вали.
Кървави облаци над мен са надвиснали.
Бурята как да спра, от мъката да се отърва...
Стоя на прага със празни очи.
Във пътя се взирам и търся следи...
За лъч на надежда простора оглеждам.
Стоя на прага.., не няма да плача.
За някого там все още нещо знача.
Дълбоко в себе си скръбта ще скрия.
Тъгата от лицето ще изтрия.
Стоя на прага, посрещам зората.
Не само ти си на земята.
А с този нов ден,
идва и нова надежда за мен.
© Кат Кат All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
