Прелом
Стоя на прага, в душа ми вали.
Кървави облаци над мен са надвиснали.
Бурята как да спра, от мъката да се отърва...
Стоя на прага със празни очи.
Във пътя се взирам и търся следи...
За лъч на надежда простора оглеждам.
Стоя на прага.., не няма да плача.
За някого там все още нещо знача.
Дълбоко в себе си скръбта ще скрия.
Тъгата от лицето ще изтрия.
Стоя на прага, посрещам зората.
Не само ти си на земята.
А с този нов ден,
идва и нова надежда за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кат Кат Все права защищены
