27 nov 2021, 9:44

Преломна Съдба

  Poesía
643 0 0

 

 

Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността. 

 

Шепне краят в живота, че няма
безсмъртие на тази опетнена земя,
че смъртта ни чака, сред черната яма
да затрупа в забрава любовта. 

 

През сетни дихания, някой говори 
със сетни усилия душата му върви-
по небесния път горящ в несгоди
и неразцъфнал никога в лъчи... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...