8 sept 2009, 16:11

Прелюд в "До"...

  Poesía
917 0 10

                                                                                      "До"...

 

не е сбогуване

когато

съм затихнала

 

по струните на пясъка

нотирана  

в следа

 

когато търси

в стъпките

спасение

 

една безкрайна

синева…

 

и пръстите…

 

на лятото

изнизани са

в порива

 

творят носталгия

и парят

в есента

 

по пясъка

в беззвучно

петолиние

 

и в нота „до”

звучи денят…

 

                                             ... Прелюд в До мажор...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • ... и на мен не ми се тръгва от мен...

    Благодаря Ви!
  • Винаги се трогвам стане ли дума за безкрайна синева…добавяйки мотива с лятото и носталгията просто няма кой да те мине! Поздрав!
  • Дойда ли при теб, не ми се иска да си тръгна!
    Бети*
  • да ...., не умира ....дори и след раздяла ....тя е в нас , а аз не можех да те подмина и да не си взема дозата удоволствие от теб , мила Бети !
  • В До мажор е Шапчице! Защото любовта е най-прекрасното чувство и никога не умира... нали?!

    Благодаря Ви!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...