8 сент. 2009 г., 16:11

Прелюд в "До"...

915 0 10

                                                                                      "До"...

 

не е сбогуване

когато

съм затихнала

 

по струните на пясъка

нотирана  

в следа

 

когато търси

в стъпките

спасение

 

една безкрайна

синева…

 

и пръстите…

 

на лятото

изнизани са

в порива

 

творят носталгия

и парят

в есента

 

по пясъка

в беззвучно

петолиние

 

и в нота „до”

звучи денят…

 

                                             ... Прелюд в До мажор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • ... и на мен не ми се тръгва от мен...

    Благодаря Ви!
  • Винаги се трогвам стане ли дума за безкрайна синева…добавяйки мотива с лятото и носталгията просто няма кой да те мине! Поздрав!
  • Дойда ли при теб, не ми се иска да си тръгна!
    Бети*
  • да ...., не умира ....дори и след раздяла ....тя е в нас , а аз не можех да те подмина и да не си взема дозата удоволствие от теб , мила Бети !
  • В До мажор е Шапчице! Защото любовта е най-прекрасното чувство и никога не умира... нали?!

    Благодаря Ви!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...