8 сент. 2009 г., 16:11
Прелюд в "До"...
не е сбогуване
когато
съм затихнала
по струните на пясъка
нотирана
в следа
когато търси
в стъпките
спасение
една безкрайна
синева…
и пръстите…
на лятото
изнизани са
в порива
творят носталгия
и парят
в есента
по пясъка
в беззвучно
петолиние
и в нота „до”
звучи денят…
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Винаги се трогвам стане ли дума за безкрайна синева…добавяйки мотива с лятото и носталгията просто няма кой да те мине! Поздрав!
-
Дойда ли при теб, не ми се иска да си тръгна!
Бети* -
да ...., не умира ....дори и след раздяла ....тя е в нас , а аз не можех да те подмина и да не си взема дозата удоволствие от теб , мила Бети !
-
В До мажор е Шапчице! Защото любовта е най-прекрасното чувство и никога не умира... нали?!
Благодаря Ви! -
Много е хубаво, Бети!
Поздрав! -
Страхотно звучи!
-
Нежно и ефирно пишеш!
-
!!!Прелест както винаги!
-
звучи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
... и на мен не ми се тръгва от мен...
Благодаря Ви!