Sep 8, 2009, 4:11 PM
Прелюд в "До"...
не е сбогуване
когато
съм затихнала
по струните на пясъка
нотирана
в следа
когато търси
в стъпките
спасение
една безкрайна
синева…
и пръстите…
на лятото
изнизани са
в порива
творят носталгия
и парят
в есента
по пясъка
в беззвучно
петолиние
и в нота „до”
звучи денят…
© Бехрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Винаги се трогвам стане ли дума за безкрайна синева…добавяйки мотива с лятото и носталгията просто няма кой да те мине! Поздрав!
-
Дойда ли при теб, не ми се иска да си тръгна!
Бети* -
да ...., не умира ....дори и след раздяла ....тя е в нас , а аз не можех да те подмина и да не си взема дозата удоволствие от теб , мила Бети !
-
В До мажор е Шапчице! Защото любовта е най-прекрасното чувство и никога не умира... нали?!
Благодаря Ви! -
Много е хубаво, Бети!
Поздрав! -
Страхотно звучи!
-
Нежно и ефирно пишеш!
-
!!!Прелест както винаги!
-
звучи
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
... и на мен не ми се тръгва от мен...
Благодаря Ви!