24 nov 2018, 4:01

Прелюдия

645 2 3

В прелюдия към зимни мемоари
мъглите скриват тъжните си погледи
зад наслоен размазан грим.
Вписва се кортеж от ситни капки,
посипани в калните следи.
Изстиват в сиво обкръжение 
с търпеливо очакване 
да осъмнат като лед.
Ефимерни снежни намеци
умоляват студа да се издължи, 
да покрие със студените си навици
крехките снежинни рамене.
Нищо ново, позната биография.
Време е за прочит, пореден път,
тъжната част от студена драма.
Може би пред камината
ще звучи по-добре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веси!
  • "В прелюдия към зимни мемоари
    мъглите скриват тъжните си погледи..."
    Образно и красиво! Много ми хареса! Поздравления!
  • Пред камината с чаша абсент и да няма друг който да те разсейва.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...