24 nov 2018, 4:01

Прелюдия

647 2 3

В прелюдия към зимни мемоари
мъглите скриват тъжните си погледи
зад наслоен размазан грим.
Вписва се кортеж от ситни капки,
посипани в калните следи.
Изстиват в сиво обкръжение 
с търпеливо очакване 
да осъмнат като лед.
Ефимерни снежни намеци
умоляват студа да се издължи, 
да покрие със студените си навици
крехките снежинни рамене.
Нищо ново, позната биография.
Време е за прочит, пореден път,
тъжната част от студена драма.
Може би пред камината
ще звучи по-добре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веси!
  • "В прелюдия към зимни мемоари
    мъглите скриват тъжните си погледи..."
    Образно и красиво! Много ми хареса! Поздравления!
  • Пред камината с чаша абсент и да няма друг който да те разсейва.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...