Прелюдия
В прелюдия към зимни мемоари
мъглите скриват тъжните си погледи
зад наслоен размазан грим.
Вписва се кортеж от ситни капки,
посипани в калните следи.
Изстиват в сиво обкръжение
с търпеливо очакване
да осъмнат като лед.
Ефимерни снежни намеци
умоляват студа да се издължи,
да покрие със студените си навици
крехките снежинни рамене.
Нищо ново, позната биография.
Време е за прочит, пореден път,
тъжната част от студена драма.
Може би пред камината
ще звучи по-добре.
© Misteria Vechna All rights reserved.
